Горите собственост на община Ихтиман се намират в Западна България, като попадат в териториалният обхват на ДГС „Ихтиман” и ДЛС „Арамлиец”, в землищата на всички населени места от община Ихтиман. Северната им част включва Ихтиманска Средна гора – Белишката планина и Еледжишките възвишения, а южната им част обхваща северния склон на Септемврийски рид (Кара баир). На запад се включва Вакарелската планина, а на изток включва част от склонове на Същинска Средна гора. На Югозапад стопанството достига до Боровецката седловина, която свързва Рила с Ихтиманска Средна гора. 

В горско-административно отношение се числи към регионалната дирекция на горите – град София.

Релефът на територията на горите собственост на община Ихтиман е хълмисто – предпланински. Северозападната част е заета от Вакарелската планина, чието централно било представлява обширно плато с къси, полегати до наклонени склонове от където води началото си река Мътивир. 

На североизток е разположена Белица планина, чието централно било е ясно очертано в посока запад-изток, с най-висока точка връх Голяма Икуна (1221 м.н.в.). Билата в по-голямата част са стръмни. Склоновете и са заети предимно от издънкови букови и дъбови гори и с иглолистни култури.

На югоизток от Белица планина се простира Еледжишкият дял на Ихтиманска Средна гора. Западните, северните и източните склонове на този дял изцяло попадат в стопанството. Най-ясно изразено било е Абар чукар – връх Еледжик – Калето, с най-висок връх „Бенковски” (1186 м.н.в.). От него към река Мътивир и река Тополница се спускат много стръмни била. Склоновете са урвести, заети в билната си част от високостъблени и издънкови букови гори, а по-надолу – от издънкови дъбови гори.

На юг Ихтиманското поле се загражда от Черни рид (Кара баир), чието полегато било се простира от изток на запад и е естествена граница на стопанството на юг. Северните склонове на Черни рид, попадащи на територията на стопанството, са много стръмни, заети в горната си част от високостъблени букови гори, а в долните – от издънкови дъбови гори.

Разликата в надморските височини в различните части на стопанството е значителна. Най-висока точка се намира в землището на село Венковец (подотдел 465 ф на Черни рид) – 1270 м.н.в., а най-ниската е в землището на село Мухово (подотдел 285 и1 на река Тополница) – 335 м.н.в. Средната надморска височина е 857 м. 

Главното водно течение, което протича през района е река Мътивир. Реката извира от Вакарелската планина. Хидроложката й мрежа се състои от множество по-големи и по-малки притоци и долове, по важните от които са: река Баба, река Белица, река Ръжана, Караман дере, Видня дере, Голям Граматски дол и Стипонски дол. Влива се в язовир Тополница на север от село Мухово.

Река Баба е десен приток на река Мътивир. Събира водите си от Вакарелската планина в землището на село Борика. В Белица планина се намира водосбора на река Белица. Склоновете от Еледжишкия дял на Ихтиманска Средна гора, които попада в района на стопанството, дават началото на следните по-важни долове: Любнишки; Ратьовски; Елов дол и Видня дере. Хидрографската мрежа в този дял е силно разчленена, като доловете се спускат стръмно към река Мътивир и река Тополница.

Според геоложката карта на България, скалният състав в района на горите собственост на община Ихтиман е сравнително еднообразен, както по вид, така и по принадлежност към различните геоложки формации. Морфоструктурата в района на стопанството е изградена главно през Докамбрий и Палеозой.

Планинските дялове на Белица планина, Еледжишкия дял, прилежащата част от Вакарелската планина и най-западната част на Същинска Средна гора и са изградени магматизирани ивичести и дребнозърнести биотитови гнайси формирани през Докамбия (архай – долен протерозой). Над село Веринско се наблюдава разпространението на среднозърнест гранит, който се е формирал през Горен карбон, а езернобрегчийни пясъчни и чакъли образувани през Кватернернера се намират в югозападната част на стопанството.

Най-младите формирования са насипни конуси в долната част на Еледжишкия дял и склоновете над река Мътивир. Разкритите гнайси на повърхността са дълбоко изветрели и вертикално напукани.

Черни рид е формиран от хоризонтално разположени слоеве едрозърнести порфирни гранодиорити, среднозърнест гранит и дребнозърнести биотитови гнайси, които са формирани съответно през Горна креда, Горен карбон и Докамбий.

Около село Вакарел са се формирали мергели и шисти през Палеозоя (Перм и Ордовик).

В района на общинските гори не се наблюдават карбонатни скали и по тази причина отсъстват хумусно-карбонатни почви и съответстващите на тях интразонални местораснения. 

Климатичните условия имат решаващо значение за формирането на отделните типове горски месторастения и горскостопанско райониране.

Според класификационната схема на Събев и Станев „Климатични райони на България и техният климат” – 1963 година, територията където са разположени горите собственост на община Ихтиман попада в Умереноконтиненталната подобласт на Европейскоконтиненталната климатична област. Преобладаващата част попада в Припаланински климатичен район от Умереноконтиненталната подобласт, а горските комплекси, разположени около язовир Тополница, попадат в Задбалканкия нископланински климатичен район от Преходноконтиненталната климатична подобласт.

Съществува закономерност между това райониране и горскорастителното райониране според „Горскорастително райониране на България” – 1979 година от проф. Б. Захариев, проф. В. Донов и колектив. Закономерните изменения на климата във вертикална посока, водят до закономерни изменения във видовия състав, производителността на насажденията и типовете месторастения и очертават горскорастителните пояси и подпояси. Според горскорастителното райониране общинските гори попадат в Мизийска област – Краищенско – Ихтиманска подобласт. Заема два пояса и четири подпояса в него, а именно:

М-I-Долен равнинно-хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0-600 м.н.в.)

М-I-1- Подпояс на заливните и крайречните гори (0-600 м.н.в.);

М-I-3- Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (400-600 м.н.в.);

М-II-Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600-1800 м.н.в.)

М-II-1- Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (600-1000 м.н.в.);

М-II-2- Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1000-1500 м.н.в.);

Под влияние на релефа, климата, растителността и основната скала в района на общинските гори са оформени следните типове почви: кафява горска – 65.3% от дървопроизводителната площ (в т.ч. тъмна – 32.9%, преходна – 31.8% и светла – 0.6%), канелена горска – 34.6% и алувиална – 0.1%.

Общата площ на земите от горския фонд, обхванати от ерозия е 379.9 ха, или 3.0% от площта на горите. В това число действащата ерозия заема 8.9 ха (0.1%). Преобладават териториите ерозирани I и II степен. 

Цялата територия на горите собственост на община Ихтиман попада в Мизийската горскорастителна област. Констатирани са 17 типа месторастения, от които 1 попада в подпояса на заливните и крайречни гори, 5 в подпояса на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори, 7 попадат в подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела, 3 попадат в подпояса на среднопланинските гори от бук, ела и смърч и едно (В_1,2(133)) е интразонално.